понеделник, 29 август 2011 г.

Знаците на града

В темата представяме в снимки и кратък текст:

Куско – последната столица на империята на инките

Духът на инките е оставил тук дълбок отпечатък, както в камъка под основите на къщите, така и в острите черти на човешките лица.
Един млад българин е там. С отворено сърце той улавя всяка вибрация на цветовете, всеки аромат във въздуха, всеки загадъчен пулс и шепот от света на великите владетели.   
Знаците на Куско засне, фактите преведе от испански и историята разказа - Руси Николов.
Разходете се с нас, скъпи читатели, в днешен Куско!

Поглед над града


Куско е бил последната столица на империята на инките  - разказва българинът - за последно управляван от Kusi Yapanaki запомнен в историята като Pachakuteq - "Преобразителят на света". Един от многото интересни факти е, че градът е построен във формата на пума, символизираща господаря на земното царство. За инките кондорът е господар на небесното, а змията на подземното царство.  Градът е разположен на около 3400 метра надморска височина.

Град Куско под формата на пума        
 
Inca - означава "hijo del sol" или "син на слънцето", а този местен жител е облечен в носия на богат и виден инка.


С пристигането на Конкистадорите в Куско (1533-1534), започва строителството на нов град, разположен върху основите на стария като разбира се испанците използват качествените и уникални със своята конструкция каменни зидове и основи на града на инките. По време на строежите множество сгради и храмове били разрушени. Основите на старите храмове на инките били използвани за построяването на католически храмове. "Това е практика и в нашия свят, където основите на старото, стават основи на новото" - споделя разказващият. В издигането на новото Куско участвали местни жители, които били истински майстори в каменната обработка и строителството с камък. Това може да се види в изящната обработката на камъните, които били използвани от испанците в тяхната архитектура. Стилът на новия град напомня европейски, от  16-17 век, представяйки двустилието на архитектурата на инките и тази на испанците. Куско днес напомня на град Гранада в Испания, казват хората били там. 




"Стената на инките" - или единението на две епохи. Камъкът на местното население, носеща основа за сградите на испанците. На снимката се вижда прочутият символ на Куско - дванадесетъгловия камък на инките.






Трите фамилни символа над портата означават поколенията живели в този дом.
Стара перуанка връзва амулет за късмет


Чай от листа на кока против височинна болест




Небесната карта, на която инките обожествявали небесните тела и съзвездия
Мачу Пикчу


Мистичният комплекс е строен по времето на владетеля Wiraqocha (1438 г.) белязал и триумфа на Империята на инките. Wiraqocha бил баща на Кusi Yapanaki, възобновителя на Куско.
Идеята на този грандиозен като архитектура и функция строеж (Мачу Пикчу) е бил да подслони точно определен брой жени и мъже от богатите и знатни инки, заедно с прислуга, която да се грижи за тях. Там те били отделени от социалния живот на населението, отдадени на заниманията на богатите - игри, изкуство, лов. Самият владетел искал да построи красив дворец, храм на Слънцето и Луната и множество къщи, където да настани своите красиви жени (Аqllakuna).  
Съдбата на Мачу Пикчу е да остане обезлюден и да пази ревностно тайната си, както и голямата мъка на владетеля Wiraqocha отекваща в масивните и непокътнати каменни стени и до днес. Мъка по загубата на първородния син, убит от братска ръка, тази на Кusi Yapanaki.
Wiraqocha бил много почитан от инките владетел, не само защото довел империята до златен възход, но и заради миролюбивия подход, с който предпочитал да решава военните конфликти.  На това се опитвал да научи и синовете си – Urko и Kusi Yapanaki.
Сам той избрал да се оттегли от Куско в Мачу Пикчу по време на военната инвазия на местна общност (Estado Chanka) на чело с безпощадния им заповедник Uscovilca. Оставил решението за тактиката срещу  народа Chankas в ръцете на синовете си, по-късно Wiraqocha ще намрази малкия си син Kusi Yupanki, приключил военния конфликт с кръв и множество жертви и допуснал кайновия грях.  
Kusi Yupanki  печели битката срещу народа Chankas и започва да възобновява град Куско.
Издигнат от пепелта на войната, Куско е в нов блясък и мощ, което е и причината малкия син на Wiraqocha да придобие признанието от баща си, но не и неговата прошка. Принуден, Wirаqocha провъзгласява сина си за Pachakuteq, което означава "Преобразителят на света".
Дълбоко оскърбен от убийството на големия си син Wirаqocha се завръща в Мачу Пикчу, където след десет години умира. Това е мигът, в който новият владетел решава съдбата на комплекса Мачу Пикчу, а именно – да бъде обезлюден и последните проекти по разширяването му- недовършени.
До началото на 20 в. перуанците вярвали, че там тегне прокоба и никой не смеел да потърси зданията, за които се шептели легенди, потънали не само в прегръдката на гъста непроходима растителност, но и в забрава.     

Снима и разказа за нас: Руси Николов
С благодарност от екипа на SEMIOTICS.NBU blog

сряда, 3 август 2011 г.

Хайку, Хайга и Хайбуни

Скъпи, читатели-приятели,
С голяма радост споделяме с Вас няколко изключителни хайку, хайга и хайбуни творби, видели живот от перото на Елисавета Шапкарева, още - Лиза.
Объркани сме, защото не знаем кое по-напред да публикуваме. Искаме да Ви покажем всичко нейно! От него душите ни потрепват, но и ето я, пак онази мисъл, че дните се изнизват като мъниста от скъсана огърлица...ще имаме ли време да видим малките неща?

Хайга от Елисавета Шапкарева

Хайга от Елисавета Шапкарева
С един клик на снимките ще посетите сайта на Лиза! 
                                                    ХАЙКУ                                             


През стрехата 
покарало дърво.
Двойна сянка.
.......................
Кълвач на клона.
Под кората –
скрито насекомо.
 ......................
В гнездото птиче.
По-слабото отдавна 
е избутано…
.......................
Стара църквица.
До вратата сгушена 
 черна бабичка.
.......................
На прага сянка.
Човекът отдавна
го е прекрачил…
.......................
Сумрачна зала.
Само две ръце проблясват
по клавишите.
......................


ХАЙБУНИ

Гардеробът


Любимото ми занимание е късно вечер да си чета в леглото. Наоколо е тихо и тъмно. Само част от ръцете ми и книгата се виждат в светлия кръг на нощната лампа. Потъвам в текста и в неговия свят, а пръстите ми стават прозрачни.

Всяка вечер обаче тишината се нарушава от една тежка въздишка. Старият гардероб. Независимо по кое време си легна, малко след това той въздъхва. Може би от облекчение, че вече съм тук и споделям самотата му. Може би му е горещо (или студено), може би годините му натежават, може би дървото си спомня нещо. Сякаш кръговете на живота му незабелязано нарастват, умножават се и се приближават.


Затварям очи.
Стаята се процежда
през нощния мрак.


Автор: Елисавета Шапкарева