понеделник, 2 юни 2014 г.

Нова семиотика - между традиция и иновация



В дните от 16-ти до 20 септември Нов Български университет ще бъде домакин на 12-тия световен конгрес по семиотика. Вече превърнал се в традиция, конгресът има за цел да разтвори врати пред целия семиотичен свят, да приветства нови членове, идеи, разработки и да представи нов семиотичен поглед към света.
Програмата може да видите тук.
В рамките на конгреса Българско Семиотично Дружество ще участва с кръгла маса посветена на темата "Семиотика и наратив".
Очаквайте скоро абстракции от материалите, част от книгата на дружеството. 

неделя, 29 април 2012 г.

Филателията и пощенските марки

Филателията е дейност на човека, породена от любовта му към марки и стремежа да ги събира, подрежда и съхранява в колекции с определена насоченост, чрез което изучава миналото и настоящето на даден народ и задоволява своите културни потребности. Лицата, които събират и съхраняват марки се наричат филателисти, а самата дейност филателия или колекциониране на марки. Пощенската марка е илюстрован знак с отпечатана номинална стойност, който се поставя върху пощенски пратки с цел удостоверяване заплащането на цената на пощенските услуги. Идеята за хартиена лепенка като знак за заплатена услуга е предложена през 1834 г. от британеца Джеймс Чалмърс, а Парламентът на Великобритания законово закрепя новата концепция през 1839 г. Първата пощенска марка в света е пусната в употреба на 6 май 1840 г. от английската пощенска администрация известна като „черното пени”, на което е изобразена кралица Виктория в профил. Любопитен факт било поставянето на пощенската марка с лика на кралицата или краля наопаки, което се смятало за предателство срещу държавата и народа.
Първото филателно дружество у нас е създадено през 1893 г. в гр. Пловдив. На 16 юни 1938 г. в гр. София се свиква Учредителен конгрес на който се създаваСъюза на марколюбителите в България. По-късно на един от своите конгреси Съюзът е бил преименуван в „Съюз на българските филателисти” - иначе казано СБФ. Съюзът е член на основаната през 1926 г. Международна филателна федерация.

Черното пени от 1840 г.
Бразилската марка от 1843 г.
Втората страна, която започва да използва пощенски марки била Бразилия през 1843 г. Германската марка също не се забавила тя била емитирана на 01.11.1849 г. в Бавария и се е наричала „Черен крайцер”. А през 1862 г. в Ливърпул бил създаден първият магазин за пощенски марки „The Monthly Advertiser” преведен на български „Месечният рекламодател”.
Черен крайцер от 1849 г.

Пощенските марки представляват финансова ценност и затова за тяхното отпечатване, продаване и използване са въведени строги правила. Постепенно с времето върху марките са започнали да отпечатват образи на известни личности, картини, изображения от исторически събития и т.н., което ги е превърнало и в произведения с художествена и опознавателна стойност. Пощенската марка, освен със своята номинална стойност като средство за заплащане на пощенска услуга, придобива и филателна стойност, която в някои случаи превишава значително номиналната.
Във Всемирната Пощенска Конвенция са определени редица изисквания към пощенските марки, по-важни от които са:
Пощенските марки се издават само от органите, които имат това право в съответствие с Актовете на Всемирната Пощенска Конвенция т.е. от пощенската администрация на всяка страна и трябва да се намират в обръщение на територията, обслужвана от тази администрация;
Те представляват доказателство за предплащане на пощенска услуга в размер, равен на тяхната действителна стойност, когато са залепени върху пощенските пратки и източник на допълнителни доходи за пощенските администрации като филателни обекти.
Те се явяват проява на суверенитета на страната и трябва да съдържат: названието на страната с латински букви и тяхната номинална стойност. Те може да съдържат и официалната емблема (герба) на страната, както и надпис “Postes” (“Поща”).
Темите и сюжетите на пощенските марки трябва да са тясно свързани с културното своеобразие на страната или да съдействат за разпространението на културата или запазването на мира. Те не трябва да имат политически характер или да бъдат оскърбителни за личности или страни.
Като субект на правото на интелектуална собственост пощенските марки могат да съдържат и индикация, че издаващата марката пощенска администрация може да предяви претенции за интелектуална собственост (авторско право и др.).
Преди Освобождението у нас са използвани пощенски марки, издавани от турската пощенска администрация, както и от страните, които са имали свои подвижни пощенски станции (Австрия, Франция, Русия).
Първите български пощенски марки са поръчани от Съвета на Временното руско управление в България, отпечатани в Държавната руска печатница в Санкт Петербург и пуснати в употреба на 1 май 1879 г. – рождената дата на българските пощи.


Първите български марки от 1879 г.

Царска поща - марките от 1881 г.
На тях е изобразен изправен лъв с корона – символ на храбростта и борбите на българския народ за освобождение. В обграждащата го двойна елипса е изписано: “Българска поща” в горната й част и стойността – в долната. По това време Княжество България още не е имало свой паричен знак, затова стойността на първите марки е изразена във възприетата тогава от Всемирната Пощенска Конвенция разплащателна парична единица – франк, подразделен на сантими. Те са известни като “сантими” и сега имат много висока филателна стойност. Поради бързото им изчерпване е направена втора поръчка в същата печатница. Втората партида български марки от 1881 г. има същия сюжет, но вече е означена с новата българска парична единица – лев, подразделен на стотинки. Те са известни като “царска поща”. В края на следващата година излиза третата партида от същата печатница – в различен цвят. През 1889 г. са отпечатани нови марки в Париж – “малък лев”. От 1892 г. българските пощенски марки се печатат в България. Сега цялата дейност по отпечатване и разпространение на български пощенски марки се извършва от Специализираното Предприятие на Български пощи ЕАД “Българска филателия” (СП “БФ”).

Марките от 1889 г.
Гербови марки

Автор: Николай Радков
Снимки: Интернет

понеделник, 29 август 2011 г.

Знаците на града

В темата представяме в снимки и кратък текст:

Куско – последната столица на империята на инките

Духът на инките е оставил тук дълбок отпечатък, както в камъка под основите на къщите, така и в острите черти на човешките лица.
Един млад българин е там. С отворено сърце той улавя всяка вибрация на цветовете, всеки аромат във въздуха, всеки загадъчен пулс и шепот от света на великите владетели.   
Знаците на Куско засне, фактите преведе от испански и историята разказа - Руси Николов.
Разходете се с нас, скъпи читатели, в днешен Куско!

Поглед над града


Куско е бил последната столица на империята на инките  - разказва българинът - за последно управляван от Kusi Yapanaki запомнен в историята като Pachakuteq - "Преобразителят на света". Един от многото интересни факти е, че градът е построен във формата на пума, символизираща господаря на земното царство. За инките кондорът е господар на небесното, а змията на подземното царство.  Градът е разположен на около 3400 метра надморска височина.

Град Куско под формата на пума        
 
Inca - означава "hijo del sol" или "син на слънцето", а този местен жител е облечен в носия на богат и виден инка.


С пристигането на Конкистадорите в Куско (1533-1534), започва строителството на нов град, разположен върху основите на стария като разбира се испанците използват качествените и уникални със своята конструкция каменни зидове и основи на града на инките. По време на строежите множество сгради и храмове били разрушени. Основите на старите храмове на инките били използвани за построяването на католически храмове. "Това е практика и в нашия свят, където основите на старото, стават основи на новото" - споделя разказващият. В издигането на новото Куско участвали местни жители, които били истински майстори в каменната обработка и строителството с камък. Това може да се види в изящната обработката на камъните, които били използвани от испанците в тяхната архитектура. Стилът на новия град напомня европейски, от  16-17 век, представяйки двустилието на архитектурата на инките и тази на испанците. Куско днес напомня на град Гранада в Испания, казват хората били там. 




"Стената на инките" - или единението на две епохи. Камъкът на местното население, носеща основа за сградите на испанците. На снимката се вижда прочутият символ на Куско - дванадесетъгловия камък на инките.






Трите фамилни символа над портата означават поколенията живели в този дом.
Стара перуанка връзва амулет за късмет


Чай от листа на кока против височинна болест




Небесната карта, на която инките обожествявали небесните тела и съзвездия
Мачу Пикчу


Мистичният комплекс е строен по времето на владетеля Wiraqocha (1438 г.) белязал и триумфа на Империята на инките. Wiraqocha бил баща на Кusi Yapanaki, възобновителя на Куско.
Идеята на този грандиозен като архитектура и функция строеж (Мачу Пикчу) е бил да подслони точно определен брой жени и мъже от богатите и знатни инки, заедно с прислуга, която да се грижи за тях. Там те били отделени от социалния живот на населението, отдадени на заниманията на богатите - игри, изкуство, лов. Самият владетел искал да построи красив дворец, храм на Слънцето и Луната и множество къщи, където да настани своите красиви жени (Аqllakuna).  
Съдбата на Мачу Пикчу е да остане обезлюден и да пази ревностно тайната си, както и голямата мъка на владетеля Wiraqocha отекваща в масивните и непокътнати каменни стени и до днес. Мъка по загубата на първородния син, убит от братска ръка, тази на Кusi Yapanaki.
Wiraqocha бил много почитан от инките владетел, не само защото довел империята до златен възход, но и заради миролюбивия подход, с който предпочитал да решава военните конфликти.  На това се опитвал да научи и синовете си – Urko и Kusi Yapanaki.
Сам той избрал да се оттегли от Куско в Мачу Пикчу по време на военната инвазия на местна общност (Estado Chanka) на чело с безпощадния им заповедник Uscovilca. Оставил решението за тактиката срещу  народа Chankas в ръцете на синовете си, по-късно Wiraqocha ще намрази малкия си син Kusi Yupanki, приключил военния конфликт с кръв и множество жертви и допуснал кайновия грях.  
Kusi Yupanki  печели битката срещу народа Chankas и започва да възобновява град Куско.
Издигнат от пепелта на войната, Куско е в нов блясък и мощ, което е и причината малкия син на Wiraqocha да придобие признанието от баща си, но не и неговата прошка. Принуден, Wirаqocha провъзгласява сина си за Pachakuteq, което означава "Преобразителят на света".
Дълбоко оскърбен от убийството на големия си син Wirаqocha се завръща в Мачу Пикчу, където след десет години умира. Това е мигът, в който новият владетел решава съдбата на комплекса Мачу Пикчу, а именно – да бъде обезлюден и последните проекти по разширяването му- недовършени.
До началото на 20 в. перуанците вярвали, че там тегне прокоба и никой не смеел да потърси зданията, за които се шептели легенди, потънали не само в прегръдката на гъста непроходима растителност, но и в забрава.     

Снима и разказа за нас: Руси Николов
С благодарност от екипа на SEMIOTICS.NBU blog